„Привет, аз съм Петра и това е моето необикновено пътешествие. История за откриването на силата, изцелението и мира. Животът има свойството да ни подлага на изпитания по начини, които дори не можем да си представим. За някои това е поредица от препятствия, които бавно се натрупват с течение на времето. За други това е буря, която ни връхлита изведнъж и ни разтърсва из основи. Животът ми е бил и двете. И все пак през всичко това намерих източник на сила и покой в практиката, която продължава да ме преобразява – Йога. . Бях само на 16 години, когато майка ми почина. Това разби сърцето ми и промени самата структура на моето същество. След смъртта ѝ се озовах на тъмно място. Изпаднах в зависимост, използвайки вещества, за да избягам от реалността на емоциите си и от огромното чувство на празнота, което изпитвах. Този период от живота ми беше битка, която водех предимно сама, без да знам как да изляза от дупката, която бях изкопала. Направих избор да се променя. Започнах да изграждам живота си наново. Отново намерих надежда и скоро след това имах радостта да родя своя син Ивелин. Да стана майка беше ново начало за мен, момент на истинско изкупление. Бях чиста, здрава и готова да дам на детето си любовта и грижите, които ми липсваха, докато растях. Чувствах се така, сякаш бях намерила нова цел, и за първи път от години изпитвах дълбоко чувство на мир и надежда. Не беше задълго. Няколко дни след като той се роди, светът ни се обърна с главата надолу. С неговия баща и тогавашен мой съпруг научихме, че нашият син има сърдечен проблем, който изисква незабавно внимание. Само 8 месеца по-късно той претърпя своята спешна сърдечна операция. Оказахме се в света на болниците, лекарите и несигурността на живота и смъртта. Но ако пътуването ми ме научи на нещо, то е, че силата може да се появи на най-невероятните места. Няколко години по-късно ми предстоеше втора подобна битка – отворена сърдечна операция, но този път полето беше моето тяло. Точно два месеца преди това загубих и баща си, моят всезнаещ Атлас, което добави още един пласт скръб към и без това тежкото ми сърце. Бях изправена не само пред загубата му, но и пред емоционалното и физическо бреме на такава сериозна операция. След нея трябваше отново да се науча да ходя, да говоря, да дишам. Да живея. Не ставаше дума само за физическо възстановяване, защото за сметка на многото загуби си спечелих едно постоянно и тежко присъствие. Това на тревожността и паник атаките. Чувствах се затворена в собствения си ум. Тогава в живота ми се появи Йога. Това не беше драматично събитие. Не беше грандиозно откритие. Вместо това беше като мека, тиха покана – пространство, в което да забавя темпото, да дишам и да се свържа отново със себе си. Йогата стана мост между хаоса и спокойствието. Тя ми помогна да възвърна контрола над ума и тялото си. Дихателните упражнения ми помогнаха да овладея тревожността си, а движенията и разтягането ми позволиха да почета тялото, което беше преживяло толкова много. С всяка практика се чувствах по-земна, по-спокойна и по-контролираща емоциите си. Днес йога е ежедневна част от живота ми. Тя ми помага да се справям с тревожността, която все още се появява, и ми дава усещане за спокойствие сред хаоса. Тя ме научи, че изцелението не е линейно, че е нормално да предприемам нещата стъпка по стъпка и че миналото ми не ме определя. Аз съм достойна за мир и спокойствие. Ако преминавате през собствените си изпитания, независимо дали става въпрос за пристрастяване, загуба или тревожност, знайте, че не сте сами.Изцелението е възможно. Йога беше моят път към възстановяването, а може да бъде и вашият.“